В този пост подчертаваме дебело - става въпрос за истински, смислен, гигантски ивент. Ако не падаш от небето, трябва вече да си чувал за Нощта на музеите в Пловдив. Сега си запиши, че тази година тя ще е на 2-ри октомври.
Да, идеята не е уникална, защото това се прави отдавна в нормалния свят, отскоро даже и в София. В Пловдив обаче нощта се случва за пети път, носи със себе си някаква традиция, а и нощен Пловдив е малко по-готин от нощна София (това с риск онези “регионални расисти”, които не признават нищо друго освен столицата, да сложат кръст върху блога ни).
Както се досещаш, хората в дъното на 5-тата нощ на музеите в Пловдив са ни приятели, но няма да ги споменаваме поименно, защото те не живеят за славата. Ще са доволни ако отидеш и оцениш труда им. Много ясно, че ще си струва.
Вземи повече инфо за музеите и събитията в нощта на 2-ри октомври от тук www.gallery-night.info
Топла октомврийска вечер. Задушна. Главната на Пловдив гъмжи от народ. Дъхът на тълпата отнема въздуха. Недостигът на кислород и пространство завърта света пред очите ми. Там над всички, покачени на своите кокили има бели духове, които се къпят с огнени пръски. Филип Македонски им маха от своя пиедестал. Каменните ложи на римския стадион чернеят от хора. Крясъците им възкресяват ехото на древните гладиаторски боеве. Огромни кълба, по-големи и по-сребърни от луната, тромаво политат във въздуха, подюрени от ентусиазма на пловдивчани. Не реално. Не истинско. Притеснен за своята адекватност продължавам да се провирам през гъмжилото все надолу, по малката главна. Стигам до книжарница “Хеликон”. Там съм по работа. Хора по пижами пият бяло вино и си разказват приказки. Опит от сюрреализма аз се потапям в света на неосъзнатото, където Слав Бакалов и Михаил Вешим споделят своите сънища. Питам Йордан Ефтимов дали строгия дрес код не е дискриминация към страдащите от хронично безсъние. Смее се искрено, казва, че и не можещите да заспят мечтаят да сънуват, че желанието да сънуваш е по-силно от всичко около нас. Прочита послание от Иво Сиромахов. В него сценаристът на Слави изразява увереност, че всички ще се забавляват, а като сигурен признак за това посочва своето отсъствие. Споделя още, че желае следващата му среща с пловдивчани, да бъде в нощта на кръчмите, явно забравил, че такава е всяка пловдивска вечер. Михаил Вешим чете “лекция за виртуалната паша". Прекъснат е от яростен бой с възглавници. Гледам не вярващо към бъхтещите се пижамени хора. Лудост – социално обществена абдикация, заредена с така неподправен позитивизъм... По-късно. Един от навесите за прожекторите на Античния театър ме крие от хладния есенен дъжд. Слушам унесено перкусиите на Асен Хайдутов и китарата на Балинт Петц, зяпам танцуващите мокри тела, разсеяно галя бездомното коте, което се скри на сухо при мен. Надигам бутилка червено вино, подадено от вратата на малка галерия. Съзнанието ми импровизира, точно както артистите. Танците свършват. Дъждът притихва. Магията се изчерпва. Луната смутено изпълзява зад облаците. Пускам си “The carnival is over” на Dead can Dance. Трябва да се събудя - чака ме дългия път до дома.
Posted by: Monkilok | 08/10/2009 at 20:59
Написано за в."Анонс"...
Posted by: monkilok | 09/10/2009 at 10:38